Преди 138 г.България счупи волята на Великите сили и обяви Съединението! Язък за ония луди глави....
В това е силата на това събитие, тъй като тогава всички се сплотяваме – както народа, по този начин и ръководещите. В името на една обща идея съществуващите тогава две партии - демократичната и консервативна, загърбват разликите.
Когато Захари Стоянов се обръща към българския княз Александър, който поема политическата отговорност за Съединението, макар съмненията си поради реакциите на Великите сили и изключително на Русия, която би изтълкувала това като удар против нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов, като министър ръководител и Стефан Стамболов, в качеството си на ръководител на Народното събрание. Тоест, макар съществуващите съмнения и несъгласия сред тези три основни фактора, те се сплотяват и застават отпред на Съединението. Това е дело, с което ние би трябвало да се гордеем.
И забележете – по-малко от два месеца по-късно Сърбия атакува България, а смелата българска армия реализира славната борба при Сливница. И както пишат съвременниците на тези събития, там българите правят същинско знамение.
Вижте дребна част от написаното от поета Румен Леонидов за Съединението и страната ни преди време, което е повече от настоящо и през днешния ден:
"...Къде се дянаха внуците и правнуците на тези храбри момчета, млади мъжища, юначни български рожби, които въстанаха, с цел да обединят раздраното Отечество? Няма ги. Хич ги няма. Може би тъй като природата си почива? Може би тъй като нацията ни е към този момент ялова? Или духовната ни сперма е нефелна?
Може би тъй като страдаме от интелектуална непълнота и нямаме нагона на целокупния народен дух, който да оплоди майка България и тя, благата, да се снабди с читави младенци?
А може би е време да престанем да се вглеждаме само в безнадеждното мъжествено многоточие от безволеви, само че лакоми неудачници, които си избираме да ни ръководят? Пленници сме на всеобщото омерзение. Отвращението от политиците е най-масово, на пръсти се броят тези измежду тях, които се отличават с чиста съвест, с чисти намерения и чисти сърца.
След като ние, мъжете, не можем да съберем един тим, в който да няма мухльовци или мижитурки, значи е ред на слабия пол да покаже силата си.
Отблъсваща е неналичието на персонални водачи, на воеводи, в случай че щете, отблъскваща е и неналичието на осъзната социална нужда да бъде излъчено такова воеводство, вместо това се нагледахме на мъжкарска самовлюбеност, суетливост, пренебрежително ежене и тесногръда еснафщина.
За дребните ни политически мъже, множеството от които са духовни пигмеи, страната е огромна играчка, която може безнаказано да бъде използвана и потрошена. За тях публичният живот е част от игричката на стражари и апаши, които тарикатски си разделят плячката за сметка на болшинството от безгласни балами.
Ще речете, абе, по този начин е било постоянно, по този начин май е и на всички места по света. Не ме интересува къде по какъв начин е, само ме интересува, че етносът ни линее, генофондът ни се топи, нацията ни е в духовна и икономическа обърканост, която кара част от нас да озверяват, да се точат като остриета и да желаят отплата, проверка, реванш. Справедливият яд на хиляди наши сънародници обаче през днешния ден е ловко пренасочен не към малцинството, което неприятно ни ръководи, а към малцинствата, част от нашата нация.
Затова си задавам въпроса: по какъв начин по табиет продължаваме да честваме Съединението, без да сме постигнали между тях единението? Без да сме се издигнали от механичното спояване на териториите ни до духовните територии на взаимното вливане, до дифузното взаимопроникване на душевността ни!
...Ние можем да спрем сами персоналните си часовници. Но часовникът на България не трябва в никакъв случай да стопира, в случай че и часовете й да са, може би, преброени. И в случай че удари пагубен този час, най-осъзнатите от нас би трябвало да сме подготвени да й дадем от своето персонално, за нея животоспасяващо, време…
Инак жалко за ония луди глави, които изгоряха за жанр и татковина – и без които нямаше по какъв начин през днешния ден да се назоваваме българи.... "
Когато Захари Стоянов се обръща към българския княз Александър, който поема политическата отговорност за Съединението, макар съмненията си поради реакциите на Великите сили и изключително на Русия, която би изтълкувала това като удар против нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов, като министър ръководител и Стефан Стамболов, в качеството си на ръководител на Народното събрание. Тоест, макар съществуващите съмнения и несъгласия сред тези три основни фактора, те се сплотяват и застават отпред на Съединението. Това е дело, с което ние би трябвало да се гордеем.
И забележете – по-малко от два месеца по-късно Сърбия атакува България, а смелата българска армия реализира славната борба при Сливница. И както пишат съвременниците на тези събития, там българите правят същинско знамение.
Вижте дребна част от написаното от поета Румен Леонидов за Съединението и страната ни преди време, което е повече от настоящо и през днешния ден:
"...Къде се дянаха внуците и правнуците на тези храбри момчета, млади мъжища, юначни български рожби, които въстанаха, с цел да обединят раздраното Отечество? Няма ги. Хич ги няма. Може би тъй като природата си почива? Може би тъй като нацията ни е към този момент ялова? Или духовната ни сперма е нефелна?
Може би тъй като страдаме от интелектуална непълнота и нямаме нагона на целокупния народен дух, който да оплоди майка България и тя, благата, да се снабди с читави младенци?
А може би е време да престанем да се вглеждаме само в безнадеждното мъжествено многоточие от безволеви, само че лакоми неудачници, които си избираме да ни ръководят? Пленници сме на всеобщото омерзение. Отвращението от политиците е най-масово, на пръсти се броят тези измежду тях, които се отличават с чиста съвест, с чисти намерения и чисти сърца.
След като ние, мъжете, не можем да съберем един тим, в който да няма мухльовци или мижитурки, значи е ред на слабия пол да покаже силата си.
Отблъсваща е неналичието на персонални водачи, на воеводи, в случай че щете, отблъскваща е и неналичието на осъзната социална нужда да бъде излъчено такова воеводство, вместо това се нагледахме на мъжкарска самовлюбеност, суетливост, пренебрежително ежене и тесногръда еснафщина.
За дребните ни политически мъже, множеството от които са духовни пигмеи, страната е огромна играчка, която може безнаказано да бъде използвана и потрошена. За тях публичният живот е част от игричката на стражари и апаши, които тарикатски си разделят плячката за сметка на болшинството от безгласни балами.
Ще речете, абе, по този начин е било постоянно, по този начин май е и на всички места по света. Не ме интересува къде по какъв начин е, само ме интересува, че етносът ни линее, генофондът ни се топи, нацията ни е в духовна и икономическа обърканост, която кара част от нас да озверяват, да се точат като остриета и да желаят отплата, проверка, реванш. Справедливият яд на хиляди наши сънародници обаче през днешния ден е ловко пренасочен не към малцинството, което неприятно ни ръководи, а към малцинствата, част от нашата нация.
Затова си задавам въпроса: по какъв начин по табиет продължаваме да честваме Съединението, без да сме постигнали между тях единението? Без да сме се издигнали от механичното спояване на териториите ни до духовните територии на взаимното вливане, до дифузното взаимопроникване на душевността ни!
...Ние можем да спрем сами персоналните си часовници. Но часовникът на България не трябва в никакъв случай да стопира, в случай че и часовете й да са, може би, преброени. И в случай че удари пагубен този час, най-осъзнатите от нас би трябвало да сме подготвени да й дадем от своето персонално, за нея животоспасяващо, време…
Инак жалко за ония луди глави, които изгоряха за жанр и татковина – и без които нямаше по какъв начин през днешния ден да се назоваваме българи.... "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ